27 декември 2010

Хайку, Индия, 27.12.2010

Кришна
иска нещо
да ни каже.

***

Редици цветни квадратчета по покривите –
от високо,
прането е живописно.

***

Делхи,
потънал в зеленина, мъгла и пушек –
есен.

***

Хората се взират във лицето ми –
усмихват се
и искат нещо да си купя.

***

Огледало, стол,
цветна рисунка на атлет –
бръснарница на тротоара.

***

Крава, камила, прасе,
рикша, мотор и кола –
равноправни участници в движението.

***

Шофьорите са любезни
преди да вземат
бакшиша.

***












06 октомври 2010

Ново мое интервю по БНР-Пловдив, в предаването Шейкър, на тема Аюрведа и цветовете

Част 1 (кликни на картинката, за да слушаш):



Част 2 (кликни на картинката, за да слушаш):





Част 3 (кликни на картинката, за да слушаш):


25 август 2010

Морско хайку


Огромна сфера,
звук от крила —
щъркели в небето.

***

Малки рибки
скачат над вълните
в прозрачната вода.

***

Шумят миди и камъчета,
търкалят се по пясъка —
вълните си играят с тях.

***

Слънцето, все по-голямо и пурпурно,
бързо изчезва от хоризонта —
остават само лъчите на залеза.

***

Каменно
сърце
от морето.

***

Водни кончета,
надпреварват се с вятъра —
залез на Емона.

***

Малка птица
повтаря въпроса си
някъде в клоните на смокинята.

***

16 юни 2010

Говардхана – свещената планина, повдигната от Кришна

Хълмът Говардхан е описан във ведическата литература, като проявление на Бог Кришна и едновременно, като негов най-близък слуга. Той дарявал безкористно тревата си за почивка на пастирчетата, играещи си с теленцата. Говардхан давал сочни плодове и благоуханни цветя за почивката на Кришна и неговите приятели. Хълмът осигурявал на всички тях сянка, за да се скрият от палещите лъчи на слънцето и прясна вода, за да утолят жаждата си.

Когато Индра, царят на висшите планети, се разгневил и решил да изсипе безброй тонове дъждовна вода върху жителите на Вриндавана, Кришна повдигнал хълма Говардхана на малкия пръст на лявата си ръка като чадър над главите им и така ги спасил, давайки урок на възгорделия се полубог.

Такова е свещеното предание за това свято място.



Започваме обиколката си от езерото Манаса Саровара – проявило се от ума на Кришна, където се намира храмът "Езикът на Говардхан". На това място се почита голям Говардхан шила (свещен камък от хълма, който се обожава, като самия Кришна), на когото ние и останалите поклонници предложихме прясно мляко, гирлянди от цветя, експандиран ориз, сладкиши и светилници. Смята се, че по този начин може да бъде нахранен хълмът Говархан. Големият тъмен Говардхан шила е полиран от докосването на хората. Свещенослужителите усмихнато ни дават сладкиши и ориз, които вече са прасадам – били са предложени с любов и са се превърнали в милост, осветена храна, унищожаваща кармата.


Всички поклонници си строят символични малки каменни къщички около Говардхана, вярвайки, че така те един ден ще се върнат пак на това свято за вайшнавите (поклониците на Бог Вишну) място. Ние също си направихме къщички, като специално внимавахме да не използваме камъни от „постройките” на другите.

Нашата поклоническа обиколка около Говардхана бе с кола. По пътя си видяхме много свети места и езера, измежду които Кусум Саровара – бездънното езеро, около което приятелките на Радха, вечната спътница на Кришна, събирали цветя за гирляндите на божествената двойка; Радха Кунд и Шяма Кунд – езерата, в които се къпели Радха и Кришна. Това са места, свързани с много скъпи за вайшнавите истории, които те разказват с любов и респект.

Около Радха Кунд и Шяма Кунд могат да бъдат видяни много самадхи (мавзолеи на велики светци, посветили живота си на Бога), символи на вярата, които са място за поклонение. Тук се намират и бхаджан кутирите (местата, където приживе тези духовни водачи – гуру – са отдавали молитви и служене). Това са тихи места, неподвластни на времето, които ни карат да се замислим върху собственото си съществуване и цели.

Според Ведите, хълмът Говардхан намалява всеки ден с по една песъчинка, голяма колкото синапено зърно. От тази история става ясно, че в края на Кали Юга (епохата, в която живеем в момента) той постепенно ще изчезне от очите ни и ще се върне обратно в духовния свят. Затова, аз никога не пропускам възможността да го видя, тъй като скоро това няма да бъде възможно.


Жителите на това място са обикновени хора, изпълнени с необикновена любов към своя Бог Кришна. Това са смирени, простодушни, усмихнати хора, които могат да ви разказват с часове невероятните истории за духовния свят. Те бяха така добри да ни покажат всички тези забележителни места. Едно от тях безспорно е храмът на красивите божества Радха Мадана Мохана, който е един от символите на Вриндавана, родното място на Бог Кришна. Муртите (скулпторни изображения на Бога) били пренесени в Кароли – малък град, близо до Джайпур, за да избегнат нашествието на моголите по тези земи. Той се намира на хълм, от който се открива изключителна гледка към старото русло на река Ямуна и покривите на вечната Вриндавана.

26 април 2010

Ангелско хайку






Моите ангели живеят в клоните на Бенджамина. Ако имате нужда от хранители – те ви очакват :)

Не те виждам,
не те чувам,
но те чувствам.

***

Невъзможно
нежен
полъх.

***

Не познавах
трапчивия вкус
на очакването.

***

25 април 2010

Вриндавана завинаги

Вриндавана е малък град в Утар Прадеш, на 150 км. от Делхи, с малко повече от 56 000 души население. Това е мястото, където Кришна е израснал. Цялата област се нарича Врадж и включва 12-те основни гори на Вриндавана, Варшана – дворецът, в който е живяла Радха, вечната съпруга на Криша; Нандаграм – дворецът на Нандамахараджа, осиновителят на Кришна; Матхура – родното място на Кришна; местността Гокула – предпочитано място за забавленията на Кришна и неговите приятели, пастирчетата; хълмът Говардхана и прекрасните езера Шяма Кунда, Радха Кунда, Кусум Саровара и Манаса Саровара; Вринда Кунда – обителта на Туласи и много други свети места за поклонение.

Вриндавана и Матхура са най-важните свети места за вайшнавите, поклонници на Бог Вишну, в цяла Индия. Всяка година, по времето на месеца Картик (октомври/ноември), стотици хиляди се стичат от всички краища на Индия и света, за да се докоснат до уникалната сакралност на това необикновено място. Обожанието на древните форми на Кришна в над 7-те хиляди храма в региона, не е прекъсвало от стотици години. Ведическата традиция е ревностно пазена от поколения брахмани, които се грижат за тях и светите места.

Най-популярните храмове във Вриндавана са Кришна-Баларама Мандир (ИСКОН), Банки Бихари, Радха Баллабха, Радха Дамодара, Радха Гокулананда, Радха Раман и Радха Шямасундара. Божествата Радха Говиндаджи, Радха Гопинатха и Радха Мадана Мохана са били пренесени от Вриндавана в Джайпур, за да бъдат запазени от нашествието на моголите. Ние имахме щастието да видим всички тези невероятни мурти (скулптурни изображения от метал, камък, дърво и т.н.) на Кришна.

Тук времето е застинало завинаги. Въпреки модерните придобивки на 21 век, които също могат да бъдат видени, Вриндавана си остава обвита в безвремието на духовния свят, където няма „минало” и „бъдеще”, а всичко е само „сегашно”.Вриндавана е много колоритно кътче. По улиците можете да видите всичко: шарена тълпа от хора, камили, маймуни, свине, кучета, крави и дори слонове. Мястото е екзотично, шумно, изпълнено с най-различни и непознати за белите хора аромати, форми и звуци. Толкова много впечатления превъзбуждат ума и съзнанието, които непрекъснато биват отнасяни от най-различни екзотични обекти.

Вриндаванските маймуни са всеизвестни със своя неподражаем нрав. Те крадат очила, храна, гирлянди, раковини и всичко останало, което, според тях е ценно и може да бъде разменено на пазара за банани. Често можете да видите отдалечаващи се от мястото недоволни търговци, бутащи подвижните си сергии, а недалеч от тях и виновниците – различно големи на брой групи от маймуни, късащи шумящите пликчета и чевръсто белещи прясно откраднатите банани. Често разсеяните минувачи, привлечени от изумително шарения Лой базар в центъра на градчето, неусетно се разделят с очилата си, докато бързите като светкавици маймуни се стрелват с плячката към кабелите и покривите на съседните къщи.

Река Ямуна е неизменна част от пейзажа на Вриндавана. Тя тече бавно и отнася греховете на молещите се по нейните брегове. Кеши Гхат, мястото, където Кришна убил демона Кеши, притежава неповторима мистична красота.

Впечатляващи са и Сева Кундж, мястото на танца раса на Кришна с гопите, и Нидхивана, където след това божествената двойка си почива. Това са малки горички, почти в центъра на Вриндавана, в които дърветата изглеждат изсъхнали, но имат зелени листа и са причудливо оплетени, влизайки и излизайки под и над земята, създаващи впечатление за наистина неописуем танц. Поверието гласи, че никой не се осмелява да пренощува по тези места, за да не попречи на срещите на Радха и Кришна. На входа на Нидхивана, в потвърждение на това, могат да бъдат видени самадхитата (нещо като малки мавзолеи) на мъж и жена, напуснали тленните си материални тела на сутринта, след като пренощували там. Тази и много други истории научихме от нашия водач, с когото накрая се снимахме за спомен. В останалите два дни, винаги, когато го виждахме, той от далече ни махаше ентусиазирано и ни поздравяваше с радостни възгласи.

Малко снимки:

Старото русло на река Ямуна, панорама на Вриндавана, както се вижда от храма Радха Мадана Мохана:


Храмът Радха Мадана Мохана:


Кеши Гхат, р. Ямуна:



Поклоническа обиколка на Вриндавана с духова музика:


Радха Дамодара:

Нидхивана:


Сева Кундж:


Нашият водач и Виктор:


Маймуните на Вриндавана:

15 април 2010

Хайку - 15.04.2010





Индия,
в сърцето на сърцето ми,
завинаги.


***

Вриндаван,
по пътя от дясно –
голямата статуя на Дурга.

***

Тълпа, коли, рикши, мотоциклети,
клаксони –
оглушителен звук.

***

Прахът на Вриндавана –
навсякъде,
с мен и във мен.


***

Най-накрая –
Радха и Кришна,
нежно обгърнати с гирлянди от цветя.


***

Гласът се вие, хармониумът изпълва храма,
мридангата, взривяващ се в небето звук –
познато сладък бхаджан стиска сърцето.


***

Последователи

AdSense