Показват се публикациите с етикет Кришна. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Кришна. Показване на всички публикации

18 ноември 2014

Шаранга Тхакура и Мадана-Гопала



Шри Шаранга Тхакура и храмът Шри Мадана-Гопала на острова Шри Модрумадвипа, Шри Навадвипа Маяпур дхама

Sri Saranga Thakura is also known as Sarangapani, Sarangadhara or Saranga Murari Caitanya Das. The Caitanya Caritamrta Adi 10.113 describes Saranga Thakura as the seventy-seventh branch of Lord Caitanya’s tree of Bhakti. Gaura Ganoddesa Dipika states, “That person who was formerly the gopi called Nandimukhi in Lord Krishna’s Vraja-lila appeared in the pastimes of Lord Caitanya as Saranga Thakura.”

Sri Saranga Thakura resided in this area, which is now known as “Mamagacchi”, on the banks of the Ganges in Modradrumadvipa in Navadvipa-Mayapur Dham. At present in this place there is a temple of “Sri Madana-Gopala”. The Ganga river used to flow nearby and he would perform his Bhajana while sitting in a secluded place. In the evenings, he would cross the Ganges to go to Mayapur for Harinam-Sankirtana with Gauranga Mahaprabhu and His associates.

Saranga Thakura had vowed never to accept any disciples. But again and again he received messages from within encouraging him to make disciples. On one occasion, after reprimanding Devananda Pandita, Lord Sri Caitanya Mahaprabhu was on His way home, accompanied by Srivasa Pandita. Lord came across Saranga Thakura. Lord Gauranga asked him why he had never initiated any disciples. Sri Saranga replied that he had not found any suitable person. Lord Gauranga blessed him saying, "Whoever you shall choose as a disciple will be most suitable." Sri Saranga answered, "As you command, I shall initiate the first person I see tomorrow," and then offered his humble obeisances and took leave of the Lord.

The following morning while taking bath in the Ganges he saw the corpse of a young boy floating in the river. Obeying the order of Lord Gauranga, Saranga gave diksa (initiation) to the dead boy. Upon hearing the diksa-mantra, the boy regained his life. This boy had died of snake-bite on the day he had undergone the sacred-thread ceremony. As was the custom of the time, since he was only a boy, his body was placed on a raft of banana trees and floated down the Ganges river instead of being cremated. By the potency of a pure devotee Sri Saranga Thakura, the boy gradually regained consciousness. Finding himself in the presence of a great soul, bowed down before Sri Saranga Thakura. At last he identified his caste and family background, saying, “My name is Murari. I am your servant. Please have mercy on me!” At that time, Saranga Thakura accepted him as his disciple. It is for this reason that he became famous as Saranga Murari Thakura. After a few days Saranga Thakura trained his new disciple in the worship of his deities, Sri Sri Radha-Gopinatha. When the parents of Murari heard that their son was alive they rushed to Sri Saranga to take back Murari, but Murari refused to go with them and vowed to dedicate the rest of his life to the service of Sri Saranga. Later, Murari became well-known as Thakura Murari.

In Caitanya Caritamrta Adi 11.20, A.C. Bhaktivedanta Swami Prabhupada describes Saranga Thakura as being completely on the transcendental platform, unaware of his external or bodily situation. He would chase tigers in the jungle as if they were cats and dogs. There were many extraordinary activities performed by him, a great devotee of Lord Caitanya Mahaprabhu. Sometimes in his ecstasy he would slap the cheek of a tiger, and sometimes he would play with a venomous snake. He spent all twenty-four hours of the day completely absorbed in chanting Hare Krishna Maha-mantra:

Hare Krishna Hare Krishna Krishna Krishna Hare Hare |

Hare Rama Hare Rama Rama Rama Hare Hare ||

or speaking about Lord Caitanya and Lord Nityananda. Sometimes he would remain submerged in water for two or three days, but he would feel no bodily inconvenience. Thus he behaved almost like stone or wood, but he always used his energy in chanting the Hare Krishna maha-mantra. No one can describe his specific characteristics, but it is understood that wherever Sri Saranga Thakura passed, whoever was present would be enlightened in Krishna consciousness simply by the atmosphere he created.

VISVAMBHARA’S SIDDHA-BAKULA TREE

In the courtyard of the Temple there is a “Bakula tree” which is over 500 years old. It is also called “Siddha-Bakula” because of Lord Caitanya Mahaprabhu’s (Visvambhara) mercy. [Siddhi means a living entity who is a perfected being and beyond the influence of the material realm].

One day Lord noticed the tree in Saranga’s temple courtyard was dying. So He asked Saranga, “This Bakula tree is dying, so what are you going to do?” Saranga Thakura replied, “Besides Your mercy, I don’t see any hope for this tree.” Then Mahaprabhu embraced this tree, giving it a new life. Today, over 500 years later, although the tree is completely hollow inside, it is still growing in full bloom. During the childhood pastimes, Lord used to rest here when going home from school in Vidyanagara.

Directions to reach Mamgachhi

#1) Sri Madana-Gopala Temple at Mamgachhi in Sri Modrumadvipa island of Navadvipa-Mayapur Dham is one of the main stopover during “Navadvipa-Mandala Parikrama” which is organized every year about two weeks before Gaura-Purnima Festival at Sridham Mayapur. One can visit Mamgachhi by attending Navadvipa-Mandala Parikrama.

#2) Mamgachhi can also be visited by taking a rickshaw from Navadvipa ghat. It will take about 45mins to reach this place. By train one should go north towards Katwa and get down at the second stop Bhandar tikuri, there one can easily ask and find the temple.

Nearby places to visit at Mamgachhi

#1) Sri Vasudeva Dutta’s house: This is 50 meters away from Sri Madana-Gopala temple. Sri Vasudeva Datta was a very liberal Vaishnava who would spent all his money for the worship of his beloved Deity, Madana Gopala, without any consideration of future expenses in spite of the difficulties for his family. Sri Caitanya Mahaprabhu has such affection for Vasudeva Datta, He vowed on 3 separate occasions that He belonged to Vasudeva Datta. He would say, "I am only Vasudeva Datta's man. My body is meant only to please Vasudeva Datta and he can sell me anywhere."


#2) Sri Vrindavana Das Thakura’s Birthplace: This is 100 meters from Sri Madana-Gopala temple. Sri Vrindavan Das Thakura was a great Vaishnava acarya. He was last initiated and the dear-most disciple of Lord Nityananda. He was author of Sri Caitanya Bhagavata. The Life and Pastimes of Lord Sri Caitanya Mahaprabhu are very elaborately described in Sri Caitanya Bhagavata.

Шаранга Тхакур

Oн был великим преданным. Каждый день он выходил на берег Ганги и медитировал. Медитировал на лилы Господа, размышлял о Кришне. Иногда он переплывал на другую сторону Ганги и участвовал в киртанах Господа Чайтаньи. Когда Господь Чайтанья начал свои киртаны в доме Шриваса Тхакура, а потом на улицах Навадвипы.
В лилах Господа Кришны он был Нандимукхи. Нандимукхи – это сестра Мадхумангала. Он был абсолютно равнодушен к мирским вещам. Многие люди приходили к нему и просили, чтобы они стали его учениками, но он всех отсылал обратно.
В конце концов, Чайтанья Махапрабху сказал: «Шаранга, почему ты не принимаешь учеников? Мой приказ, чтобы все принимали учеников. Шаранга Тхакур сказал: «Кого принимать? Если бы было кого принимать, я бы принял. Принимать некого, нет достойных учеников». Но Чайтанья Махапрабху не отставал. Снова и снова Он говорил ему: «Ты должен принимать учеников».
Шаранга Тхакур давал свой стандартный ответ: «Я бы принял, если бы был кто-то, кого стоило принять». Тогда Чайтанья Махапрабху сказал: «Любой, кого ты примешь, будет достоин, чтоб его принять. В том смысле, что достойных нет, но если ты его примешь, ты сделаешь его достойным».
И Шаранга Тхакур говорил: «Надо же благодарных людей принимать в ученики, чтобы они могли проснуться». Ответ Гауранги Махапрабху был такой, что любой, кого ты примешь, он проснется, хочет он этого или не хочет. Тогда Шаранга Тхакур сказал: «Хорошо, ради Тебя Махапрабху в следующий день, рано утром, первый, кого я встречу, станет моим учеником. Неважно кто, кого бы я не встретил».
Махапрабху решил посмотреть, что произойдет завтра утром. Рано утром Шаранга Тхакур пошёл на Гангу, чтоб совершать омовение. И когда он окунулся в Гангу, навстречу ему плыл небольшой плотик, и на нем лежало мертвое тело мальчика. Мальчику этому должны были дать посвящение. И в тот день, когда ему давали посвящение, посвящали в брахманы, его укусила змея. По традиции, если маленький, невинный мальчик умирает, то его не сжигают, его тело пускают на плоту по Ганге. Махапрабху сказал: «Давай, твой ученик приплыл».
Шаранга Тхакур сказал: «Ты кто?», – спросил он этого мальчика. Мальчик молчит, естественно, как и положено в таких ситуациях. Тогда Махапрабху стал говорить: «Мантру, мантру, мантру шепчи на ухо». Шаранга Тхакур приблизился к нему, к уху, и повторил мантру. В тот же миг мальчик встал и сказал: «Я Мурари». Он ожил и сказал: «Все, я твой ученик, я буду тебе служить». Он жил в деревне неподалеку, родители его узнали, что мальчик ожил, они пришли и сказали: «Пойдем домой». Он сказал: «Вот мой дом все, вот мой отец, он вернул мне жизнь. Вы мне жизнь вернуть не можете, отныне я буду здесь».
С тех пор как его Шаранга Тхакур оживил, его стали звать Мурари Чайтанья. Мурари, в котором проснулась чайтанья или жизненная сила. Жизнь очнулась в нем.
Этот Мурари Чайтанья, как его стали называть, вырос в великого преданного. Он настолько погружался в транс, что забывал все. И когда он повторял мантру, он забывал все, он не помнил о каких-то делах, еще о чем-то. Он помнил только: Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Бывало так, что он сутки напролет читал мантру, забывал о еде, забывал о сне, забывал обо всем остальном.
Двадцать четыре часа подряд он повторял мантру, пока кто-то не приходил и не говорил ему: «Эй, очнись, хватит. Надо же поесть что-нибудь». Иногда он прибегал в Гангу. Он падал в Гангу, он погружался под воду и он под водой повторял мантру, чтоб ему никто не мешал. По два, три часа он находился под водой, потом выходил, как ни в чем не бывало и: «Харе Кришна».
Он забегал в Джунгли и видел тигра. Он начинал гоняться за этим тигром, тигр в ужасе убегал от него, но он догонял его, ловил и тигр застывал, и Мурари начинал читать мантру: Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Тигр в экстазе сидел и слушал. Сила его была такая, что он мог приказать, и его слушались. Такая сила в нем была.
Однажды его увидели, у него на коленях был питон. Видели когда-нибудь питона? Питоны бывают шесть, восемь метров в длину, вот такой вот толщины. Сидел и гладил этого питона и повторял ему: Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе.
В пятой главе Антья-кханды «Чайтанья-бхагаваты» встречается следующее описание:
Мурари Чайтанья Даса не имел материального телесного облика: он был полностью духовен. Иногда он гонялся за тиграми в джунглях и обращался с ними, как с кошками и собаками. Он шлёпал тигров по щекам и брал в руки ядовитых змей. Он не боялся за своё внешнее тело, начисто забывая о его существовании. Он мог сутками напролёт повторять Харе Кришна маха-мантру или говорить о Господе Чайтанье и Нитьянанде.
Иногда он проводил по два-три дня под водой, не чувствуя никаких неудобств. Он вёл себя так, будто его тело было каменным или деревянным, и при этом использовал всю свою энергию на повторение Харе Кришна мантры. Никто не описал особых чёрт характера Мурари Чайтаньи Даса, однако известно, что, где бы он ни появлялся, все люди обретали сознание Кришны благодаря одной лишь атмосфере, которую он создавал одним своим присутствием.
Дерево бакула, под которым Шаранга Тхакур совершал свой бхаджан, стоит и по сей день. Под ним любил отдыхать Чайтанья после возвращения с философских дебатов в Видьянагаре. Шаранга Тхакур повторял под этим деревом мантру «Харе Кришна», оно давало тень и тем самым помогало его бхаджану. Однажды, заметив, что дерево начало высыхать, Чайтанья явил чудо.
Он обнял его, и дерево ожило. Тем самым он показал, как дороги ему те, кто служит вайшнавам. До сих пор, хотя в нём почти полностью отсутствует сердцевина, дерево растёт и приносит цветы и плоды. Позднее, напротив дерева был воздвигнут новый храм, которым в настоящее время управляют вайшнавы Гаудия-матха.

23 декември 2012

Дванадесетте урока на Бхагавад-гита

Бхагавад-гита такава, каквато е
Бхагавад-гита е уникална книга. Тя е била четена, рецитирана и учена наизуст от милиони хора в Индия през хилядолетията. Била е пята и изговаряна по време на раждането, сватбата, погребението и всички религиозни церемонии, извършвани междувременно. Тя е най-важният подарък, който можете да направите на приятел или роднина в ключов момент от живота им. Само 700 стиха, Гита е написана на лесен език, а поетичният й изказ е кратък и ясен. Изследователите й от цял свят са изумени, че тази дълбока философия може да бъде предадена с толкова прости думи и събрана в една книга.

Преди 5 000 години, Бог Кришна предава знанието на Бхагавад-гита на Своя приятел и ученик Арджуна. Само преди малко повече от 500 години, това знание е разпространено от Шри Чайтания Махапрабху, който предсказал, че в тази епоха на Кали, във всеки град и село ще се пеят светите имена на Кришна. Преди близо 50 години, великият учен и светец, А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада, превел Бхагавад-гита от санскрит, предлагайки ни безценните си философски коментари към нея. Идеите, които той споделя, създават международно движение, което разпространява във всеки град на петте континента учението на Кришна.

Дванадесетте основни истини в Бхагавад гита са:

1. Живото същество е вечно. Бог Кришна първо учи Арджуна, че никога не е имало време, в което ние да не сме съществували в миналото и няма да има такова време, в което да не съществуваме в бъдещето. Всички ние сме души, които живеят вечно. Тленното материално тяло е удивителна биологична машина, която съществува само известно време, а душата е съществувала дори преди то да е било заченато и ще остане да съществува вечно, дори след момента, който наричаме смърт. Душата е истинското ни аз, което е пътник в машината на тялото.

2. Душата сменя телата си. Нашето тяло забележимо се променя по време на живота ни в него. Съвременната наука доказва, че на всеки седем години, клетките на тялото ни постепенно се обновяват напълно. Ние обаче, запазваме съзнанието на личността си през цялото това време. Когато тялото се промени за последен път, ние наричаме това състояние смърт, но тогава душата просто се премества от него в друго, ново тяло. Както актьорът сменя различни костюми за ролите си, така душата сменя телата си за различните си животи в материалния свят. 

3. Индивидуалното живо същсетво е част от Върховната душата, както лъчите са част от слънцето. Всяка душа притежава в много малко количество качеставта на Върховния. Тя има уникална индивидуалност, която никога не се губи или унищожава. Както лъчите на слънцето зависят от неговото съществуване, така душата е винаги зависима от същесвуването на Върховната душа. Кришна, като форма на Вишну, наречена Параматма (Свръхдуша) се намира в сърцето на всеки и така е вечен свидетел на дейностите, думите, мислите и чувствата на живото същество. Той винаги кани душите да изоставят търсенето на щастие в този свят на страдание и да се върнат при Него. Събуждането на изначалната същност на придружител на Бога е най-великата цел на живота за индивидуалната душа. То води до постигане на търсеното вечно щастие.

4. За дейностите си, всеки получава реакции. В този свят на раждане и смърт, всички сме войни, борещи се с трудностите в живота. В тази борба, всяко действие предизвиква противодействие (карма), което ни обвързва в цикъла от непрекъснато раждане и смърт (самсара). Ако създаваме добра карма, очаква ни райски живот и обратното - ако извършваме греховни дейности, страданието ни ще бъде адско. Бог Кришна, който е свидетел на всичките ни райски и адски съществувания, единствен предлага изход от самсара. Този материален свят, райски или адски, не е вечният дом за душата. Духовният свят е присъщ на душите и той може да се постигне още в този живот чрез практикуване на йога или процес на свързване на съзнанието ни с Бога. 

5. Бхагавд-гита ни подтиква към развиване на визията, че всичко в света принадлежи на Бога, а не на нас и че всичко, което ни се случва, добро или лощо, еднакво представлява Неговата милост. Временното наслаждение, което жвитоо същество извлича чрез сетивата в живота си, го обвързва с материята и накрая винаги води до страдание. Душата е предназначена да изпитва висше духовно щастие. Първата крачка в духовния живот е поставянето на сетивата под контрол, чрез твръда установеност в духовна практика. Това единствено може да донесе щастие, което живото същество, веднага оценява като най-висшето в сравнение с всички останали възможности, предоставящи му се в материалния свят. Такава духовна визия води до самадхи (дълбока духвна концентрация на съзнанието, която носи пълно щастие).

6. Има три вида дейности: работа, която ни освобождава, която ни обвързва и която трябва да бъде избгената. Греховните дейности, такива като месоядство, хазарт, интоксикация и извънбрачен секс, трябва да бъдат избягвани. Дейности, извършвани със силна привързаност към резултата, оплитат живото същество в цикъла на наслаждение и последващо страдание. Работа без привързаност към резултата, в съответствие с наклонностите ни, без личен мотив и мързел, без чувство за притежание, извършвана за поддържане на живота, чиито резултати се предлагат на Кришна, ни освобождава от материалното същсетвуване и ни помага да развием преданст към Бога. 

7. Богът слиза безброй пъти в най-различни прекрасни духовни форми, за да балансира материалния свят, да ни привлече към духвната Си обител, помагайки на светите личност да установят отново изгубения път на истинската религия и за да унищожи демоните, които пречат за усъществяването на божествения ред във вселената.

8. Богът е навсякъде и във всичко. Както паякът проявява мрежа от собственото си тяло, Богът създава мирозданието чрез собствените Си енергии. Както паякът може да погълне мрежата обратно в тялото си, Богът поглъща творението Си по време на унищожението. Кришна обяснява на Арджуна в Бхагавад-гита, че Той е вкусът на водата; ароматът на земята; светлината на слънцето и луната; сричката ОМ във Ведите и т.н. Богът може да ни спаси от илюзията на материалния свят (мая), предлагайки ни духовно убежище от матрериалните страдания.

9. Отвъд безкрайното разнообразие от цветове, форми, субстанции, емоции, дейности и последици в този материален свят, съществува всепроникващата духовна природа на Брахман, който е неподвластен на причините и следствието във вселената. Имперсоналният аспект на Върховния е Брахман-сиянието, излъчващо се от трансцеденталното тяло на Бог Кришна. 

10. Трите качества (гуни) на материалната природа, като въжета обвързват живото същество в материалния свят. Доброто, страстта и невежеството се комбинират помежду си, за да създадат огромното разообразие на материята. Те се намират навсякъде и във всичко. Когато чистото духовно съзнание влезе в контакт с тези характеристики на природата, то бива обусловено от тях. Живото същество отразява качествата на материята, с които е в контакт, както безцветния диамант изглежда, че приема цвят, ако е гледан през чаша оцветена вода. Качеството добро е чистотата, която води до просветление и добруване, но то обвързва душата с привързаност към щастие и знание. Основата на страстта е желанието, породено от привличане и силен копнеж. То ни кара да създаваме, но заслепява аза с привързаност към работата и материалистически амбиции. Гуната на невежеството или тъмнината зблуждава всички живи същества и води до забрава, мързел и сън. Гуните на природата винаги се борят помежду си за надмощие. Музиката и разговорите, които слушаме; думите и идеите, които четем; компанията на приятели и колеги; храната, която ядем и дейностите, които извършваме - всичко това ни бута и дърпа в различни посоки по различни начини. Душата е толкова силно повлияна, че напълно се обърква и обвързва, като завързана с въжета. Само Кришна, който е завинаги отвъд влиянието на трите гуни на природата, може да я освободи.

11. Има само една истинска религия - да познаваме и разбираме Бога, да Му служим с вяра и да Го обичаме. 

12. "Винаги мисли за мен! Стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си! Така ти със сигурност ще ме постигнеш. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел." - казва Кришна на Арджуна в края на техния разговор. След това, Върховната Божествена Личност, дава последната Си и най-известна инструкция: "Изостави всички релгии и просто ми се отдай! Аз ще те освободя от всички греховни реакции. Не се страхувай!" Ако следваме тези инструкции, приемайки всичко благоприятно и отхврляйки всичко неблагоприятно за служенето на Кришна; мислеки за Него, като за наш защитник и поддръжник; винаги смирено смятайки себе си за напълно зависими от Него; ще постигнем съвършенството на живота. Накрая Богът заклучава, че ако някой обяснява този свят разговор на другите, става много, много скъп за Него и в края на този живот, ще се върне при Него. 




26 август 2011

Индия е моето място...

Индия е невероятна, необятна, изумителна и красива!

Това е мястото, където искам винаги да се завръщам, защото там е част от сърцето ми и това е единственият начин да се почувствам завършена и цяла.

***Индия,
в сърцето на сърцето ми,
завинаги. ***

Обичам храмовете, светите места, традицията, бижутата, картините, танците, хората, Ганг, Ямуна, храната, пазарите, тълпите, ароматите, саритата, рикшите и маймуните. Обичам Индия!

***Редици цветни квадратчета по покривите –
от високо,
прането е живописно.***

Това е място, където можеш да научиш много за древната философия и култура на Ведите, за живата традиция от далечното минало и за себе си – останал насаме с душата си, която всъщност си ти.

***Кришна
иска нещо
да ни каже. ***

Индия е многолика, често неразбираема, но винаги привличаща.

***Крава, камила, прасе,
рикша, мотор и кола –
равноправни участници в движението.***

***Тълпа, коли, рикши, мотоциклети,
клаксони –
оглушителен звук.***

Сладката болка в сърцето от силната, спираща дъха носталгия по места, на които никога не съм била, ме залива всеки път, когато видя някакви снимки от Индия. Моментално изпитвам силно съжаление, че не съм там, че не съм била скоро там и че не мога да тръгна още утре. Започвам да кроя планове и спирам да виждам София пред себе си – пренасям се директно във Вриндавана, на малките улички, където с разперените си ръце можеш да докоснеш постройките и от двете страни.

***Вриндаван,
по пътя от дясно –
голямата статуя на Дурга.***

Там е величественият Кришна Баларам Мандир, построен от Бхактиведната Свами, моят духовен дядо, чието тяло завинаги се намира под комплекса от ажурни мраморни плетеници.

***Най-накрая –
Радха и Кришна,
нежно обгърнати с гирлянди от цветя.***

В храма на Радха Раман, самопроявилото се мурти на Кришна, на което винаги се моля да ме върне пак, звучат виещи се до небето сладки бхаджани, които поклонниците виртуозно изпълняват.

***Гласът се вие, хармониумът изпълва храма,
мридангата, взривяващ се в небето звук –
познато сладък бхаджан стиска сърцето.***

Във Вриндавана е и препълненият храм на Банки Бихари, лотосоокото Божество, което гледа направо в дълбините на сърцето и пуджари (свещенослужителите) непрекъснато го отварят и затварят, защото е трудно да се издържи на такъв поглед. И разбира се, Радха Дамодара Мандир, в чийто двор са самадхи (мавзолеите) на много вайшнава-гуру, светци, които предават знанието за Вишну и даряват духовни благословии. Във Вриндавана са всичките 7000 храма, които се надявам да успея да посетя в този живот. Там е и моят любим Лой Базар, където по малките улички можеш да купиш всичко: неизброима палитра от най-различни по вид благовония; сарита – най-красивата дреха на света; сладкиши, чийто нектарен сок се разлива по гърлото; медни комплекти за обожание на Божествата; небесна рага музика; всякакви съдове; невероятни произведения от сребро и злато – традиционна ръчна изработка; броеници от свещено дърво Туласи; тилак – свещена глина от Ганг, за да украсиш челото си със знака на Вишну; сандалов сапун; аюрведически билкови препарати; екзотични плодове и зеленчуци; хладен сок, сервиран директно в зелената черупка на млад кокос, ловко срязана с бързите движения на мачетето на нисичък търговец и какво ли още не. Изненадващо, можеша дори да платиш с кредитната си карта.

***Хората се взират във лицето ми –
усмихват се
и искат нещо да си купя.***

Там времето е спряло завинаги. Всичко се случва едновременно – събития от преди хилядолетия, смесени със съвременната глъчка. Историята на Индия е приказна и не тече еднопосочно, като обикновените събития. Тук всичко е свято, свързано с инкарнациите на Кришна и историите за мъдреци, мурти (форми на Бога) и велики аскети. Почти чуваш стъпките им, отекващи между храмовете, които са на всяка крачка. Последната инкарнация на Вишну – Шри Чайтания Махапрабху – се е появл преди малко повече от 500 години, нещо като мигване в сравнение с вечността. Местата, на които е бил, пазят спомена за Него и го предават напред във вековете.

***Прахът на Вриндавана –
навсякъде,
с мен и във мен. ***

Там са и съвременните мегаполиси, като красивият Делхи, който е най-зелената азиатска столица.

***Делхи,
потънал в зеленина, мъгла и пушек –
есен.***

При Харидвар и Ришикеш великата Майка Ганга, както я наричат местните жители, тече толкова бързо, че на места има вериги, за да може поклониците да се задържат. Всяка вечер на гатовете за къпане се извършват впечатляващи церемонии за обожание на свещената река. Хиляди огънчета тръгват по тъмните й студени води със съдбите и молитвите на хората, идващи всяка вечер от незапомнени времена, за да изкажат почитта си. Пожелавам на всички да позволят на свещените й води да пречистят греховете им.

***Сребърна вода,
статуята на Шива –
Ганг при Ришикеш.***

Хималаите – огромни, красиви, с нищо несравними. Ганг извира от ледника Гомукх, на 4 000 м височина. Малките капчици крият в себе си огромната река. По пътят й е Уттаркаши, сгушен в полите на планината. Смугли жени с малки деца на ръце, пътеки, които се вият нагоре и много зеленина.

***Плюшени зелени хълмове,
цъфнали дървета –
Уттаркаши, подножието на Хималаите.***

***Ледено величие,
отдавна забравени спомени –
покривът на света.***

Индия е моето място...

Последователи

AdSense