Смъртта е ново начало

Според Аюрведа, в мига на смъртта за грубото материално тяло, петте елемента - земя, вода, огън, въздух и етер, пространството, в което се движат мислите, се връщат обратно към своя космически източник.

Смъртта докосва първо елемента земя и той започва да се разтваря в елемента вода. Чувството за здравина и стабилност постепенно изчезва. Надделява усещането за размиване на контурите на тялото и за втечняване. Постепенно всичко започва да става все по-тежко, работата на органите спира, а чувствителността към промените осезаемо намалява. 

Постепенно усещането за втечненост преминава в чувство на топла замъгленост. Водата започва да се разтваря в огъня и се появява чувство на лекота. 

Когато огънят започне да се разтваря във въздуха, двойнственостите на материята (добро / лошо, студено / топло и т.н.) загубват своето значение. Преобладаващо е чувството за нарастваща и все по-фина безграничност. 

Когато въздухът започне да се разстваря в етера, възниква усещане за липса на каквито и да било ограничения. Постепенно издишването става по-дълго от вдишването, напълно изчезва чувството за форма и функция. 

Душата, покрита от трите фини елемента (ум, интелигентност и фалшиво отъждествяване с материята), вижда накрая на тунела светлина и се упътва към нея, за да продължи своя вечен път.

Рецепта за сияещо сърце

Кога се чувстваме добре? Когато се грижим за себе си или когато помагаме на другите?
Според Аюрведа, доброволната помощ, оказана на другите лекува.

Направило ми е впечатление, че в Щатите много хора стават доброволци и дълги години извършват в свободното си време една или повече регулярни дейности в помощ на другите. Виждала съм младежи и хора от най-различни възрастови групи, които всяка седмица помагат на инвалиди, на самотници, на бездомни или на животни.

Забеляза съм също, че в България много трудно някой става доброволец за някоя добра кауза. В повечето случаи, хората искат да им се плаща и гледат на работата си като ангжимент, който очакват да свърши, за да си починат. Не, че има нещо лошо в заплащането за труда или в почивката, напротив. Просто да искаш безвъзмездно да помогнеш и да продължиш да помагаш на другите е наистина съвсем друго нещо. Удовлетворението от това да участваш безкористно за кауза и да помагаш на нуждаещите се е несравнимо с това срещу заплащане.

Благодарността в очите на другите кара сърцето да сияе.

Бъдете повече себе си

Бъдете все повече себе си.

А какво значи "себе си"? Знаем ли кои сме? Коя е тази дълбока, истинска наша същност?

Дали това е умът ни? А може би са нашите сетива? Не е ли това интелигентността ни? А дали "себе си" не наричаме лъжливото ни отъждествяване с материята? А нашите мисли или желания? Не са ли те истинско ни "аз"?

Какво е умът? Този, който избира вместо нас какво от всичко, видяно от очите, да ни предостави за гледане? Или може би този, който пледира да изпълним всички желания на сетивата, дори и да не искаме? Този, който си пее идиотска песничка, която не харесваме и не иска да спре, започвайки отново и отново? Това ли сме ние?

А какво са сетивата? Вечно ненаситни и стремящи се към сетивните си обекти, готови да се свържат с тях на всяка цена и при всякакви обстоятелства? Това ли сме ние? Действащи, сякаш по чужда прищявка в несвойска ситуация? Изреченията "И се чух да казвам..." или "Докато си мислех, че владея ситуацията, се видях да отпрашвам..." не са ли до болка познати?

Какво е интелигентността? Тази, която се крие предателски в тъмното, паднала на колене пред ума, без да защити истината, за да разберем кое е добро и кое - зло? Това ли сме ние?

Какво е отъждествяването с материята? Разбирането: "Аз съм това тяло и всичко, свързано с него ми принадлежи". Наистина ли можем да бъдем тленното си тяло? И как може да ни принадлежи нещо, ако не можем да го контролираме? Илюзията, че нещата ни принадлежат непрекъснато се разпада пред очите ни, но ние я закрепваме, залепваме и възстановяваме отново и отново, за да не би случайно да излезем от нея.

Какво са желанията ни и кое ги поражда? Знаем ли изобщо какво наистина искаме? Не сме ли често дълбоко разочаровани от случавщото се независимо, че до вчера сме го искали? Това ли е "себето"?

А какво са мислите ни? Дали са нежен ромон на поток или бъркотия, с която се надвикваме, ние не можем да ги спрем, а често - и да ги променим, мислейки си, че са креативен монолог на душата?

Душата?

Какво е душата? Покрита под всичко това и с изключен звук, за да не бъдем обезспокоявани от самите "себе си".

Мислете за друтите сега

Обърнете внимание на близките, на съседите, на хората в метрото, на другите! Покажете нежност, внимание и любов! Може би някои от тях ще напуснат тези си тленни тела още утре или вдругиден. Ако не направим нещо за тях сега, няма да успеем да го направим никога. Ако не мислим за тях сега, няма защо да го правим, когато вече е късно. Помислете за другите сега! Погрижете се за комфорта на другите, когато това е важно за тях и удовлетворението ви ще бъде истинско.

Важно е да правим нещата, мислейки за действията си сега, докато ги извършваме. Така ще избегнем живота в улей и по инерция. Животът може да бъде толкова интересен, неочаквано хубав и вдъхновяващ, колкото го направим ние сега.

Според Аюрведа, хората не са готови за близки взаимоотношения с другите. Често са себични и самовлюбени, ако са били потискани като малки. Ако между седмата и дванадесетата си година са чували много: "Млъкни!"; "Затвори си устата!" и "Остави ме на мира!", като зрели хора ще бъдат трудно или некомуникативни, самотни, егоисти и жадни за внимание на всяка цена.

Ако обичате децата си, уважавайте мнението им и ги изслушвайте. Не пропускайте възможността да станете приятели с тях. Това може много да им помогне да останат здрави психически и физически в бъдеще.

Ако обичате някого

Според Аюрведа, ако потискаме някого, той страда и може да се разболее от различни, често тежки заболявания. Няма нужда да работим върху другите, а само върху себе си. Начинът да помогнем на човек да преодолее лошите черти на характера си е като се съсредоточим върху добрите му качества. Така, неговите добри качества ще му помогнат да промени лошите. Ако обичате някого, оставете го свободен :)

Билкова вода

Напоследък се възползвам от една много подходяща рецепта за лятото на любима моя билкова вода. Можете да си я направите много лесно:

шепа ментови листа
шепа листа от маточина
няколко кръгли резенчета лайм (може и лимон)
малко кафява захар (по желание)
вода :)

Използвам изворна вода. Когато всичко вече е във водата, слагам каната за малко в хладилника, за да се смесят ароматите. Можете и да изцедите малко лайм (лимон) вътре, ако предпочитате. Не чакайте напитката

да стане ледена, а просто да се охлади малко :)

Много неща попадат в стомасите, вместо в сърцата ни. Така е с кравите, например. Те са обичливи и закачливо своеволни създания, ако бъдат оставени на свобода да решават какво да правят с живота си. Когато попаднат в сърцето ни, можем да разберем природата им на вечни живи същества, които не са това тяло, а душата пребиваваща в него, също като нас. За съжаление, много от нас избират кравите да попаднат в стомаха им и така се обричат никога да не разберат толкова много прекрасни неща от живота.

Аюрведа - наука за равновесие, здраве и дълголетие

Богът на здравето и дълголетието Данвантари се появил, за да даде на полубоговете напитката на безсмъртието амрита. Както се описва в Шримад Бхагаватам, наричан „Зрелият плод на ведическото знание“, синовете на Кашяпа, полубоговете и демоните, започнали да избиват млечния океан. Те използвали змията Васуки за въже, планината Мандра за бутало и космическата костенурка Курма (огромна фома на Бог Нараяна) за основа.

По време на избиването, от млечния океан постепенно се появили най-различни личности и субстанции. Появила се много красива личност със силно, като на лъв телосложение и здрави дълги ръце. Шията му била бяла и нежна, като раковина, а очите му – красиви като розови лотоси. Той бил млад и с тъмно-синкав цвят на кожата. Това бил Бог Данвантари, проявление на Върховния Нараяна. Богът носел блестящи перлени обеци, красив гирлянд от свежи цветя и мелодични звънчета на глезените. Данвантари държал амрит калаш, съдът с нектарната напитка на безсмъртието. Той най-добре от всички познавал науката Аюрведа, изкуството да се живее дълго, щастливо и здравословно.

Според Аюрведа, за да сме здрави, не е достатъчна просто липсата на грубо телесно или фино умствено страдание. Доброто здраве е положителното чувство на щастие, което озарява душата, ума и всички части на тялото. В това състояние живото същество чувства цялостен подем и силно желание за духовно израстване. Това е естественото положение на хората, чиито тела са създадени за 100 години щастлив, здрав и полезен за всички живи същества духовен живот.

Аюрведа е стройна, доказала се през хилядолетията наука, която може да помогне на всеки да постигне равновесие със себе си, другите живи същества, природата и Върховният Бог. Тя е част от ведическото знание, което се предавало устно от учител на ученик и било записано преди 5 000 години в началото на сегашната епоха Кали юга.

Древната ведическа наука ни дава изчерпателни и задълбочени познания за всички сфери на човешката дейност. Тя ни запознава с основните градивни елементи на творението и взаимодействията помежду им, което прави възможни космическото равновесие, единство и разнообразие. Пребиваването на живите същества на Земята е част от този по висш ред, който цари във Вселената.

Като част от ведическото знание, Аюрведа ни учи, че равновесие означава здраве, а здраве означава равновесие. Затова, основната цел на тази древна наука е да възстанови и запази баланса, а когато е необходимо, и да излекува нарушенията му във вътрешния или между вътрешния и външния космос.

Аюрведа открива заболяванията още във финото им и не проявено състояние. Това е много голямо предимство пред съвременната медицина, която може да установи заболяване едва в последна шеста степен на пълното му проявление, според Аюрведа. Ранната диагностика, както и много други практики, използвани във ведическата медицина, дават много добри резултати за предотвратяване и лечение на заболяванията.

Познаването на основните за Аюрведа характеристики на тялото вата (елементи въздух и етер), питта (елементи огън и вода) и капха (елементи земя и вода) ни дава възможност да опознаем околните по-добре и да гледаме на тях като не като на тяло, а като на душа, нтамираща се в него. Това, според Ведите е най-добрият начин за установяване на шанти (мир) и равновесие във Вселената. Общуването на нивото на душата изключва материалната борба за надмощие, завистта, омразата, ревността, похотта и злобата. На тяхно място идват сътрудничеството, любовта, взаимопомощта, добруването, приятелството и удовлетвореността от живота. Това са качества, намиращи се в саттва (добро), което е предпоставка за установяване на здраве, благоденствие и духовен просперитет на цялото човечество.

Така, по естествен начин Аюрведа може да издигне съзнанието на живото същество до най-висшата саттва гуна, преодолявайки раджо гуна (страст) и тамо гуна (невежество), за които е характерна тежка карма, носеща болести, неудовлетвореност и нещастия. Единствено от гуната на доброто може да се постигне трансцеденталното добро (шудха саттва), което е и целта на ведическата философия. Трансцендирането на материята унищожава кармата и води до напълно духовно съществуване. Такива хора се наричат дживан мукта – освободени от тристранните страдания, причинявани от собственото тяло (адхиатмика), от други живи същества (адхибаутика) и от природните стихии (адхидайвика), въпреки че все още се намират в материално тяло.