Смъртта е ново начало

Според Аюрведа, в мига на смъртта за грубото материално тяло, петте елемента - земя, вода, огън, въздух и етер, пространството, в което се движат мислите, се връщат обратно към своя космически източник.

Смъртта докосва първо елемента земя и той започва да се разтваря в елемента вода. Чувството за здравина и стабилност постепенно изчезва. Надделява усещането за размиване на контурите на тялото и за втечняване. Постепенно всичко започва да става все по-тежко, работата на органите спира, а чувствителността към промените осезаемо намалява. 

Постепенно усещането за втечненост преминава в чувство на топла замъгленост. Водата започва да се разтваря в огъня и се появява чувство на лекота. 

Когато огънят започне да се разтваря във въздуха, двойнственостите на материята (добро / лошо, студено / топло и т.н.) загубват своето значение. Преобладаващо е чувството за нарастваща и все по-фина безграничност. 

Когато въздухът започне да се разстваря в етера, възниква усещане за липса на каквито и да било ограничения. Постепенно издишването става по-дълго от вдишването, напълно изчезва чувството за форма и функция. 

Душата, покрита от трите фини елемента (ум, интелигентност и фалшиво отъждествяване с материята), вижда накрая на тунела светлина и се упътва към нея, за да продължи своя вечен път.

Рецепта за сияещо сърце

Кога се чувстваме добре? Когато се грижим за себе си или когато помагаме на другите?
Според Аюрведа, доброволната помощ, оказана на другите лекува.

Направило ми е впечатление, че в Щатите много хора стават доброволци и дълги години извършват в свободното си време една или повече регулярни дейности в помощ на другите. Виждала съм младежи и хора от най-различни възрастови групи, които всяка седмица помагат на инвалиди, на самотници, на бездомни или на животни.

Забеляза съм също, че в България много трудно някой става доброволец за някоя добра кауза. В повечето случаи, хората искат да им се плаща и гледат на работата си като ангжимент, който очакват да свърши, за да си починат. Не, че има нещо лошо в заплащането за труда или в почивката, напротив. Просто да искаш безвъзмездно да помогнеш и да продължиш да помагаш на другите е наистина съвсем друго нещо. Удовлетворението от това да участваш безкористно за кауза и да помагаш на нуждаещите се е несравнимо с това срещу заплащане.

Благодарността в очите на другите кара сърцето да сияе.

Бъдете повече себе си

Бъдете все повече себе си.

А какво значи "себе си"? Знаем ли кои сме? Коя е тази дълбока, истинска наша същност?

Дали това е умът ни? А може би са нашите сетива? Не е ли това интелигентността ни? А дали "себе си" не наричаме лъжливото ни отъждествяване с материята? А нашите мисли или желания? Не са ли те истинско ни "аз"?

Какво е умът? Този, който избира вместо нас какво от всичко, видяно от очите, да ни предостави за гледане? Или може би този, който пледира да изпълним всички желания на сетивата, дори и да не искаме? Този, който си пее идиотска песничка, която не харесваме и не иска да спре, започвайки отново и отново? Това ли сме ние?

А какво са сетивата? Вечно ненаситни и стремящи се към сетивните си обекти, готови да се свържат с тях на всяка цена и при всякакви обстоятелства? Това ли сме ние? Действащи, сякаш по чужда прищявка в несвойска ситуация? Изреченията "И се чух да казвам..." или "Докато си мислех, че владея ситуацията, се видях да отпрашвам..." не са ли до болка познати?

Какво е интелигентността? Тази, която се крие предателски в тъмното, паднала на колене пред ума, без да защити истината, за да разберем кое е добро и кое - зло? Това ли сме ние?

Какво е отъждествяването с материята? Разбирането: "Аз съм това тяло и всичко, свързано с него ми принадлежи". Наистина ли можем да бъдем тленното си тяло? И как може да ни принадлежи нещо, ако не можем да го контролираме? Илюзията, че нещата ни принадлежат непрекъснато се разпада пред очите ни, но ние я закрепваме, залепваме и възстановяваме отново и отново, за да не би случайно да излезем от нея.

Какво са желанията ни и кое ги поражда? Знаем ли изобщо какво наистина искаме? Не сме ли често дълбоко разочаровани от случавщото се независимо, че до вчера сме го искали? Това ли е "себето"?

А какво са мислите ни? Дали са нежен ромон на поток или бъркотия, с която се надвикваме, ние не можем да ги спрем, а често - и да ги променим, мислейки си, че са креативен монолог на душата?

Душата?

Какво е душата? Покрита под всичко това и с изключен звук, за да не бъдем обезспокоявани от самите "себе си".

Мислете за друтите сега

Обърнете внимание на близките, на съседите, на хората в метрото, на другите! Покажете нежност, внимание и любов! Може би някои от тях ще напуснат тези си тленни тела още утре или вдругиден. Ако не направим нещо за тях сега, няма да успеем да го направим никога. Ако не мислим за тях сега, няма защо да го правим, когато вече е късно. Помислете за другите сега! Погрижете се за комфорта на другите, когато това е важно за тях и удовлетворението ви ще бъде истинско.

Важно е да правим нещата, мислейки за действията си сега, докато ги извършваме. Така ще избегнем живота в улей и по инерция. Животът може да бъде толкова интересен, неочаквано хубав и вдъхновяващ, колкото го направим ние сега.

Според Аюрведа, хората не са готови за близки взаимоотношения с другите. Често са себични и самовлюбени, ако са били потискани като малки. Ако между седмата и дванадесетата си година са чували много: "Млъкни!"; "Затвори си устата!" и "Остави ме на мира!", като зрели хора ще бъдат трудно или некомуникативни, самотни, егоисти и жадни за внимание на всяка цена.

Ако обичате децата си, уважавайте мнението им и ги изслушвайте. Не пропускайте възможността да станете приятели с тях. Това може много да им помогне да останат здрави психически и физически в бъдеще.