Хълмът Говардхан е описан във ведическата литература, като проявление на Бог Кришна и едновременно, като негов най-близък слуга. Той дарявал безкористно тревата си за почивка на пастирчетата, играещи си с теленцата. Говардхан давал сочни плодове и благоуханни цветя за почивката на Кришна и неговите приятели. Хълмът осигурявал на всички тях сянка, за да се скрият от палещите лъчи на слънцето и прясна вода, за да утолят жаждата си. Когато Индра, царят на висшите планети, се разгневил и решил да изсипе безброй тонове дъждовна вода върху жителите на Вриндавана, Кришна повдигнал хълма Говардхана на малкия пръст на лявата си ръка като чадър над главите им и така ги спасил, давайки урок на възгорделия се полубог.
Такова е свещеното предание за това свято място.
Започваме обиколката си от езерото Манаса Саровара – проявило се от ума на Кришна, където се намира храмът "Езикът на Говардхан". На това място се почита голям Говардхан шила (свещен камък от хълма, който се обожава, като самия Кришна), на когото ние и останалите поклонници предложихме прясно мляко, гирлянди от цветя, експандиран ориз, сладкиши и светилници. Смята се, че по този начин може да бъде нахранен хълмът Говархан. Големият тъмен Говардхан шила е полиран от докосването на хората. Свещенослужителите усмихнато ни дават сладкиши и ориз, които вече са прасадам – били са предложени с любов и са се превърнали в милост, осветена храна, унищожаваща кармата.
Всички поклонници си строят символични малки каменни къщички около Говардхана, вярвайки, че така те един ден ще се върнат пак на това свято за вайшнавите (поклониците на Бог Вишну) място. Ние също си направихме къщички, като специално внимавахме да не използваме камъни от „постройките” на другите.
Нашата поклоническа обиколка около Говардхана бе с кола. По пътя си видяхме много свети места и езера, измежду които Кусум Саровара – бездънното езеро, около което приятелките на Радха, вечната спътница на Кришна, събирали цветя за гирляндите на божествената двойка; Радха Кунд и Шяма Кунд – езерата, в които се къпели Радха и Кришна. Това са места, свързани с много скъпи за вайшнавите истории, които те разказват с любов и респект.Около Радха Кунд и Шяма Кунд могат да бъдат видяни много самадхи (мавзолеи на велики светци, посветили живота си на Бога), символи на вярата, които са място за поклонение. Тук се намират и бхаджан кутирите (местата, където приживе тези духовни водачи – гуру – са отдавали молитви и служене). Това са тихи места, неподвластни на времето, които ни карат да се замислим върху собственото си съществуване и цели.
Според Ведите, хълмът Говардхан намалява всеки ден с по една песъчинка, голяма колкото синапено зърно. От тази история става ясно, че в края на Кали Юга (епохата, в която живеем в момента) той постепенно ще изчезне от очите ни и ще се върне обратно в духовния свят. Затова, аз никога не пропускам възможността да го видя, тъй като скоро това няма да бъде възможно.
