Морско хайку

Огромна сфера,

звук от крила —

щъркели в небето.

***

Малки рибки

скачат над вълните

в прозрачната вода.

***

Шумят миди и камъчета,

търкалят се по пясъка —

вълните си играят с тях.

***

Слънцето, все по-голямо и пурпурно,

бързо изчезва от хоризонта —

остават само лъчите на залеза.

***

Каменно

сърце

от морето.

***

Водни кончета,

надпреварват се с вятъра —

залез на Емона.

***

Малка птица

повтаря въпроса си

някъде в клоните на смокинята.

***

Хайку

Често е горчиво-сладък,
непоносим, но ценен –
това е нашият живот, все пак.

***

Ухае на чимшир,
а кестените падат –
у дома.

***

Очите ми се сляха със морето –
прегърнах тишината,
чуват се само вълните.

***

Морето е прозрачно,
вижда се дъното –
свидетел на времето.

***

Чаени рози,
чаени свещи –
чаен аромат.

Хайку

Птиците се събуждат,
дивите коне цвилят и препускат по хълма –
утро на Емона.

***

Сенките на облаците се движат по хълма,
изсъхнала жълта трева –
краят на лятото.

***

Ситен пясък, малки мидички,
стъкълца изгладени от водата –
истинските морски дарове.

***

Иракли,
не мога да откъсна очи –
морето е огледало за платноходки и облаци.

***

Тихо е,
нещо леко изпука –
костенурка по пътеката от сухи листа.