Индия е моето място...

Индия е невероятна, необятна, изумителна и красива!

Това е мястото, където искам винаги да се завръщам, защото там е част от сърцето ми и това е единственият начин да се почувствам завършена и цяла.

***Индия,
в сърцето на сърцето ми,
завинаги. ***

Обичам храмовете, светите места, традицията, бижутата, картините, танците, хората, Ганг, Ямуна, храната, пазарите, тълпите, ароматите, саритата, рикшите и маймуните. Обичам Индия!

***Редици цветни квадратчета по покривите –
от високо,
прането е живописно.***

Това е място, където можеш да научиш много за древната философия и култура на Ведите, за живата традиция от далечното минало и за себе си – останал насаме с душата си, която всъщност си ти.

***Кришна
иска нещо
да ни каже. ***

Индия е многолика, често неразбираема, но винаги привличаща.

***Крава, камила, прасе,
рикша, мотор и кола –
равноправни участници в движението.***

***Тълпа, коли, рикши, мотоциклети,
клаксони –
оглушителен звук.***

Сладката болка в сърцето от силната, спираща дъха носталгия по места, на които никога не съм била, ме залива всеки път, когато видя някакви снимки от Индия. Моментално изпитвам силно съжаление, че не съм там, че не съм била скоро там и че не мога да тръгна още утре. Започвам да кроя планове и спирам да виждам София пред себе си – пренасям се директно във Вриндавана, на малките улички, където с разперените си ръце можеш да докоснеш постройките и от двете страни.

***Вриндаван,
по пътя от дясно –
голямата статуя на Дурга.***

Там е величественият Кришна Баларам Мандир, построен от Бхактиведната Свами, моят духовен дядо, чието тяло завинаги се намира под комплекса от ажурни мраморни плетеници.

***Най-накрая –
Радха и Кришна,
нежно обгърнати с гирлянди от цветя.***

В храма на Радха Раман, самопроявилото се мурти на Кришна, на което винаги се моля да ме върне пак, звучат виещи се до небето сладки бхаджани, които поклонниците виртуозно изпълняват.

***Гласът се вие, хармониумът изпълва храма,
мридангата, взривяващ се в небето звук –
познато сладък бхаджан стиска сърцето.***

Във Вриндавана е и препълненият храм на Банки Бихари, лотосоокото Божество, което гледа направо в дълбините на сърцето и пуджари (свещенослужителите) непрекъснато го отварят и затварят, защото е трудно да се издържи на такъв поглед. И разбира се, Радха Дамодара Мандир, в чийто двор са самадхи (мавзолеите) на много вайшнава-гуру, светци, които предават знанието за Вишну и даряват духовни благословии. Във Вриндавана са всичките 7000 храма, които се надявам да успея да посетя в този живот. Там е и моят любим Лой Базар, където по малките улички можеш да купиш всичко: неизброима палитра от най-различни по вид благовония; сарита – най-красивата дреха на света; сладкиши, чийто нектарен сок се разлива по гърлото; медни комплекти за обожание на Божествата; небесна рага музика; всякакви съдове; невероятни произведения от сребро и злато – традиционна ръчна изработка; броеници от свещено дърво Туласи; тилак – свещена глина от Ганг, за да украсиш челото си със знака на Вишну; сандалов сапун; аюрведически билкови препарати; екзотични плодове и зеленчуци; хладен сок, сервиран директно в зелената черупка на млад кокос, ловко срязана с бързите движения на мачетето на нисичък търговец и какво ли още не. Изненадващо, можеша дори да платиш с кредитната си карта.

***Хората се взират във лицето ми –
усмихват се
и искат нещо да си купя.***

Там времето е спряло завинаги. Всичко се случва едновременно – събития от преди хилядолетия, смесени със съвременната глъчка. Историята на Индия е приказна и не тече еднопосочно, като обикновените събития. Тук всичко е свято, свързано с инкарнациите на Кришна и историите за мъдреци, мурти (форми на Бога) и велики аскети. Почти чуваш стъпките им, отекващи между храмовете, които са на всяка крачка. Последната инкарнация на Вишну – Шри Чайтания Махапрабху – се е появл преди малко повече от 500 години, нещо като мигване в сравнение с вечността. Местата, на които е бил, пазят спомена за Него и го предават напред във вековете.

***Прахът на Вриндавана –
навсякъде,
с мен и във мен. ***

Там са и съвременните мегаполиси, като красивият Делхи, който е най-зелената азиатска столица.

***Делхи,
потънал в зеленина, мъгла и пушек –
есен.***

При Харидвар и Ришикеш великата Майка Ганга, както я наричат местните жители, тече толкова бързо, че на места има вериги, за да може поклониците да се задържат. Всяка вечер на гатовете за къпане се извършват впечатляващи церемонии за обожание на свещената река. Хиляди огънчета тръгват по тъмните й студени води със съдбите и молитвите на хората, идващи всяка вечер от незапомнени времена, за да изкажат почитта си. Пожелавам на всички да позволят на свещените й води да пречистят греховете им.

***Сребърна вода,
статуята на Шива –
Ганг при Ришикеш.***

Хималаите – огромни, красиви, с нищо несравними. Ганг извира от ледника Гомукх, на 4 000 м височина. Малките капчици крият в себе си огромната река. По пътят й е Уттаркаши, сгушен в полите на планината. Смугли жени с малки деца на ръце, пътеки, които се вият нагоре и много зеленина.

***Плюшени зелени хълмове,
цъфнали дървета –
Уттаркаши, подножието на Хималаите.***

***Ледено величие,
отдавна забравени спомени –
покривът на света.***

Индия е моето място...