***Заблудени души,
заблудени желания --
някъде между небето и земята.***

***Огънче по Ганг -
малка, изгубена душа
търси своето спасение.***

Индия е моето място...

Индия е невероятна, необятна, изумителна и красива!

Това е мястото, където искам винаги да се завръщам, защото там е част от сърцето ми и това е единственият начин да се почувствам завършена и цяла.

***Индия,
в сърцето на сърцето ми,
завинаги. ***

Обичам храмовете, светите места, традицията, бижутата, картините, танците, хората, Ганг, Ямуна, храната, пазарите, тълпите, ароматите, саритата, рикшите и маймуните. Обичам Индия!

***Редици цветни квадратчета по покривите –
от високо,
прането е живописно.***

Това е място, където можеш да научиш много за древната философия и култура на Ведите, за живата традиция от далечното минало и за себе си – останал насаме с душата си, която всъщност си ти.

***Кришна
иска нещо
да ни каже. ***

Индия е многолика, често неразбираема, но винаги привличаща.

***Крава, камила, прасе,
рикша, мотор и кола –
равноправни участници в движението.***

***Тълпа, коли, рикши, мотоциклети,
клаксони –
оглушителен звук.***

Сладката болка в сърцето от силната, спираща дъха носталгия по места, на които никога не съм била, ме залива всеки път, когато видя някакви снимки от Индия. Моментално изпитвам силно съжаление, че не съм там, че не съм била скоро там и че не мога да тръгна още утре. Започвам да кроя планове и спирам да виждам София пред себе си – пренасям се директно във Вриндавана, на малките улички, където с разперените си ръце можеш да докоснеш постройките и от двете страни.

***Вриндаван,
по пътя от дясно –
голямата статуя на Дурга.***

Там е величественият Кришна Баларам Мандир, построен от Бхактиведната Свами, моят духовен дядо, чието тяло завинаги се намира под комплекса от ажурни мраморни плетеници.

***Най-накрая –
Радха и Кришна,
нежно обгърнати с гирлянди от цветя.***

В храма на Радха Раман, самопроявилото се мурти на Кришна, на което винаги се моля да ме върне пак, звучат виещи се до небето сладки бхаджани, които поклонниците виртуозно изпълняват.

***Гласът се вие, хармониумът изпълва храма,
мридангата, взривяващ се в небето звук –
познато сладък бхаджан стиска сърцето.***

Във Вриндавана е и препълненият храм на Банки Бихари, лотосоокото Божество, което гледа направо в дълбините на сърцето и пуджари (свещенослужителите) непрекъснато го отварят и затварят, защото е трудно да се издържи на такъв поглед. И разбира се, Радха Дамодара Мандир, в чийто двор са самадхи (мавзолеите) на много вайшнава-гуру, светци, които предават знанието за Вишну и даряват духовни благословии. Във Вриндавана са всичките 7000 храма, които се надявам да успея да посетя в този живот. Там е и моят любим Лой Базар, където по малките улички можеш да купиш всичко: неизброима палитра от най-различни по вид благовония; сарита – най-красивата дреха на света; сладкиши, чийто нектарен сок се разлива по гърлото; медни комплекти за обожание на Божествата; небесна рага музика; всякакви съдове; невероятни произведения от сребро и злато – традиционна ръчна изработка; броеници от свещено дърво Туласи; тилак – свещена глина от Ганг, за да украсиш челото си със знака на Вишну; сандалов сапун; аюрведически билкови препарати; екзотични плодове и зеленчуци; хладен сок, сервиран директно в зелената черупка на млад кокос, ловко срязана с бързите движения на мачетето на нисичък търговец и какво ли още не. Изненадващо, можеша дори да платиш с кредитната си карта.

***Хората се взират във лицето ми –
усмихват се
и искат нещо да си купя.***

Там времето е спряло завинаги. Всичко се случва едновременно – събития от преди хилядолетия, смесени със съвременната глъчка. Историята на Индия е приказна и не тече еднопосочно, като обикновените събития. Тук всичко е свято, свързано с инкарнациите на Кришна и историите за мъдреци, мурти (форми на Бога) и велики аскети. Почти чуваш стъпките им, отекващи между храмовете, които са на всяка крачка. Последната инкарнация на Вишну – Шри Чайтания Махапрабху – се е появл преди малко повече от 500 години, нещо като мигване в сравнение с вечността. Местата, на които е бил, пазят спомена за Него и го предават напред във вековете.

***Прахът на Вриндавана –
навсякъде,
с мен и във мен. ***

Там са и съвременните мегаполиси, като красивият Делхи, който е най-зелената азиатска столица.

***Делхи,
потънал в зеленина, мъгла и пушек –
есен.***

При Харидвар и Ришикеш великата Майка Ганга, както я наричат местните жители, тече толкова бързо, че на места има вериги, за да може поклониците да се задържат. Всяка вечер на гатовете за къпане се извършват впечатляващи церемонии за обожание на свещената река. Хиляди огънчета тръгват по тъмните й студени води със съдбите и молитвите на хората, идващи всяка вечер от незапомнени времена, за да изкажат почитта си. Пожелавам на всички да позволят на свещените й води да пречистят греховете им.

***Сребърна вода,
статуята на Шива –
Ганг при Ришикеш.***

Хималаите – огромни, красиви, с нищо несравними. Ганг извира от ледника Гомукх, на 4 000 м височина. Малките капчици крият в себе си огромната река. По пътят й е Уттаркаши, сгушен в полите на планината. Смугли жени с малки деца на ръце, пътеки, които се вият нагоре и много зеленина.

***Плюшени зелени хълмове,
цъфнали дървета –
Уттаркаши, подножието на Хималаите.***

***Ледено величие,
отдавна забравени спомени –
покривът на света.***

Индия е моето място...

Вриндавана завинаги

Вриндавана е малък град в Утар Прадеш, на 150 км. от Делхи, с малко повече от 56 000 души население. Това е мястото, където Кришна е израснал. Цялата област се нарича Врадж и включва 12-те основни гори на Вриндавана, Варшана – дворецът, в който е живяла Радха, вечната съпруга на Криша; Нандаграм – дворецът на Нандамахараджа, осиновителят на Кришна; Матхура – родното място на Кришна; местността Гокула – предпочитано място за забавленията на Кришна и неговите приятели, пастирчетата; хълмът Говардхана и прекрасните езера Шяма Кунда, Радха Кунда, Кусум Саровара и Манаса Саровара; Вринда Кунда – обителта на Туласи и много други свети места за поклонение.

Вриндавана и Матхура са най-важните свети места за вайшнавите, поклонници на Бог Вишну, в цяла Индия. Всяка година, по времето на месеца Картик (октомври/ноември), стотици хиляди се стичат от всички краища на Индия и света, за да се докоснат до уникалната сакралност на това необикновено място. Обожанието на древните форми на Кришна в над 7-те хиляди храма в региона, не е прекъсвало от стотици години. Ведическата традиция е ревностно пазена от поколения брахмани, които се грижат за тях и светите места.

Най-популярните храмове във Вриндавана са Кришна-Баларама Мандир (ИСКОН), Банки Бихари, Радха Баллабха, Радха Дамодара, Радха Гокулананда, Радха Раман и Радха Шямасундара. Божествата Радха Говиндаджи, Радха Гопинатха и Радха Мадана Мохана са били пренесени от Вриндавана в Джайпур, за да бъдат запазени от нашествието на моголите. Ние имахме щастието да видим всички тези невероятни мурти (скулптурни изображения от метал, камък, дърво и т.н.) на Кришна.

Тук времето е застинало завинаги. Въпреки модерните придобивки на 21 век, които също могат да бъдат видени, Вриндавана си остава обвита в безвремието на духовния свят, където няма „минало” и „бъдеще”, а всичко е само „сегашно”.Вриндавана е много колоритно кътче. По улиците можете да видите всичко: шарена тълпа от хора, камили, маймуни, свине, кучета, крави и дори слонове. Мястото е екзотично, шумно, изпълнено с най-различни и непознати за белите хора аромати, форми и звуци. Толкова много впечатления превъзбуждат ума и съзнанието, които непрекъснато биват отнасяни от най-различни екзотични обекти.

Вриндаванските маймуни са всеизвестни със своя неподражаем нрав. Те крадат очила, храна, гирлянди, раковини и всичко останало, което, според тях е ценно и може да бъде разменено на пазара за банани. Често можете да видите отдалечаващи се от мястото недоволни търговци, бутащи подвижните си сергии, а недалеч от тях и виновниците – различно големи на брой групи от маймуни, късащи шумящите пликчета и чевръсто белещи прясно откраднатите банани. Често разсеяните минувачи, привлечени от изумително шарения Лой базар в центъра на градчето, неусетно се разделят с очилата си, докато бързите като светкавици маймуни се стрелват с плячката към кабелите и покривите на съседните къщи.

Река Ямуна е неизменна част от пейзажа на Вриндавана. Тя тече бавно и отнася греховете на молещите се по нейните брегове. Кеши Гхат, мястото, където Кришна убил демона Кеши, притежава неповторима мистична красота.

Впечатляващи са и Сева Кундж, мястото на танца раса на Кришна с гопите, и Нидхивана, където след това божествената двойка си почива. Това са малки горички, почти в центъра на Вриндавана, в които дърветата изглеждат изсъхнали, но имат зелени листа и са причудливо оплетени, влизайки и излизайки под и над земята, създаващи впечатление за наистина неописуем танц. Поверието гласи, че никой не се осмелява да пренощува по тези места, за да не попречи на срещите на Радха и Кришна. На входа на Нидхивана, в потвърждение на това, могат да бъдат видени самадхитата (нещо като малки мавзолеи) на мъж и жена, напуснали тленните си материални тела на сутринта, след като пренощували там. Тази и много други истории научихме от нашия водач, с когото накрая се снимахме за спомен. В останалите два дни, винаги, когато го виждахме, той от далече ни махаше ентусиазирано и ни поздравяваше с радостни възгласи.

Малко снимки:

Старото русло на река Ямуна, панорама на Вриндавана, както се вижда от храма Радха Мадана Мохана:


Храмът Радха Мадана Мохана:


Кеши Гхат, р. Ямуна:



Поклоническа обиколка на Вриндавана с духова музика:


Радха Дамодара:

Нидхивана:


Сева Кундж:


Нашият водач и Виктор:


Маймуните на Вриндавана:

Хайку - 15.04.2010

Индия,
в сърцето на сърцето ми,
завинаги.


***

Вриндаван,
по пътя от дясно –
голямата статуя на Дурга.

***

Тълпа, коли, рикши, мотоциклети,
клаксони –
оглушителен звук.

***

Прахът на Вриндавана –
навсякъде,
с мен и във мен.


***

Най-накрая –
Радха и Кришна,
нежно обгърнати с гирлянди от цветя.


***

Гласът се вие, хармониумът изпълва храма,
мридангата, взривяващ се в небето звук –
познато сладък бхаджан стиска сърцето.


***

Индия, любов моя

Завръщането винаги е много вдъхновяващо. Всеки път изглежда, че си бил в Индия едновременно много отдавна и никога не си си тръгвал.

Едва дочаквам да видя голямата статуя на Дурга, преди Вриндавана, на втория ден от нашето пътешествие. Разбира се, Делхи, в който кацнахме, е красив и огромен град. Той е многолик и напълно се покрива с нашето разбиране за мегаполис, но Вриндавана е мястото, към което ме тегли.

Нашата невероятна, сплотена тройка (Меги и Виктор са моите спътници) се остави Бхарат мата (Майка Индия) да я покори. Тук всичко е различно и особено интригуващо и вълнуващо. Уникални духовни преживявания.Най-сетне – Матхура, родното място на Бог Кришна. Това е градът, в който се намира дворецът на Камса, вуйчото на Кришна. Там, в затвора, преди повече от 5000 години, се родил Кришна Шяма Сундара, появявайки се в четириръката форма на Вишну. Той бил пренесен от баща си Васудева във Вриндавана, за да не бъде убит от вуйчо си, който се страхувал за престола си. В бурната и тъмна нощ, Васуведа пренесъл новородения Кришна през река Ямуна и тихо го оставил до леглото на Яшода (пастирка от Вриндавана), която го осиновила.

Привечер Вишрам гхат става много посетено място, заради арати церемонията в чест на река Ямуна, която се извършва от незапомнени времена. Приготовленията започват още след обяд. Стълбите от червен камък се измиват, всичко се почиства, за да е готово за тържествената вечер. Хората започват постепенно да идват, а маймуните стесняват кръга, за да могат по-лесно да измъкнат гирлянди и храна от поклонниците. Кравите също са поканени. Те се движат бавно и се чувстват у дома си.


Всеки новодошъл пуска по реката ладийка от бананови листа, на която се поклащат цветя, димящи благовония, шарен ориз, камфор и малка гхи лампа. Така, молитвите ни са понесени надолу по течението с малкото трепкащо огънче, пътуващо към духовното небе.Някои от поклонниците поднасят прясно мляко на Ямуна, а други, дори и много малки на години изглеждат мъдри и сериозни в желанието си да удовлетворят свещената река.

Шарени лодки с още по-шарени групи хора пристигат от отсрещният бряг. Там се намира Гокула, примамливо зелени горички, в които си е играл Кришна като малък.

Хората в Матхура са приветливи, непринудени и нямат нищо против да ги снимам за спомен.



Улиците са изпълнени с всякакви видове стоки, храни, напитки, музикални инструменти и всичко друго, за което можете да се сетите. Кравите се разхождат навсякъде. Те често са изрисувани с цветни бои, а рогата им са украсени с разноцветни ленти. Глъчката обикновено е толкова силна, че се налага да си крещим един на друг, за да се чуваме. Клаксоните на колите и рикшите неспирно огласят тесните улици и скоро колоритният звук се превръща в естествен фон на събитията.